Когато бях бременна, си представях как всичко ще е някак красиво и спокойно. Бебето ще засуче веднага, ще си лежим заедно и ще се наслаждаваме на онзи митичен „майчин момент“. Но, още първия ден след раждането разбрах, че нещата няма да са толкова романтични.
Помня как акушерката ми го сложи на гърдата. Той обаче само се въртеше и плачеше. Аз се потях, треперех и си мислех: „Какво не правя както трябва?“ После – болката. Честно, такава болка не съм усещала. Никой не ти казва, че кърменето може да е по-болезнено от самото раждане. Стиснах зъби и си казвах: „Това е нормално, ще свикнеш.“ Ама не свикнах. Напротив – с всяко хранене беше по-зле.
На третата нощ, когато и аз, и бебето плачехме едновременно, сестрата ми подаде малко шише с адаптирано мляко. Взех го с треперещи ръце. Детето пи жадно и заспа. Аз седнах до креватчето и започнах да ридая – от облекчение, но и от вина.
Вината и вечната борба със „съветите“
След като се прибрах вкъщи, започнаха и въпросите от всички страни. „Кърмиш ли?“, „Колко често суче?“, „Много важно е да не спираш!“. А аз… мълчах и кимах. Чувствах се все едно съм провалила мисията си като майка.
Опитах се да не се отказвам. Четох статии, купих кремове, наех консултант по кърмене. Тя ми показа как да го държа, как да го насочвам, дори ми каза да си взема специална възглавница. Правех всичко, както тя ми каза, и пак беше трудно. Някои дни сякаш ставаше малко по-лесно, други – ад. Адаптираното мляко винаги беше план Б.
И тук идва голямата дилема – кога да кажеш „стига“ и да избереш по-лесния вариант, без да се чувстваш виновна? Честно казано, още помня как нощем седях на дивана с помпата и си задавах този въпрос.
Истината, която научих по трудния начин
След няколко месеца борба, осъзнах нещо важно – няма универсално решение. Има само това, което работи за теб и за твоето дете.
Да, кърмата е най-доброто, това всички го знаем. Но какво става, ако ти кърмиш със сълзи и с чувство, че се разпадаш? Ако всяко хранене се превръща в стрес и мъка? Дали тогава е най-доброто? Аз не мисля.
С адаптираното мляко нещата си имаха своите минуси – пари, стерилизиране на шишета, притеснения дали бебето няма да има колики. Но имаше и огромен плюс – спокойствие. И за него, и за мен. Мъжът ми можеше да участва, а аз понякога дори да поспя три часа подред. Тогава разбрах, че щастливата майка е много по-ценна за детето от изтощената, която се чувства непълноценна.
Няколко съвета от една „оцеляла“ майка
Първо – опитай с кърмене, ако имаш възможност. Наистина е хубаво, ако тръгне лесно. Но ако не стане – не се насилвай. Повярвай ми, бебето има нужда от храна и обич, а не от твоята вина.
Второ – ако стигнеш до адаптирано мляко, избери го с лекар. Не се хвърляй на първото, което рекламират. Всяко дете е различно, а педиатърът може да ти помогне да намериш подходящото.
Трето – не слушай всеки. Светът е пълен със съветници – свекърви, съседки, приятелки. Всички ще ти казват кое е „правилно“. Истината е, че правилното е онова, което прави теб и бебето спокойни.
И накрая – обичай себе си. Знам, звучи клиширано, но е вярно. Ако ти си спокойна, детето ти ще е щастливо, независимо дали суче или пие от шише.
Сега, когато погледна назад, вече се усмихвам. Синът ми е голям, здрав и весел. Никой не може да познае дали е бил на кърма или на адаптирано мляко. А аз знам, че съм дала най-доброто, което съм можела в онзи момент. И това е достатъчно.