Има ли ефект от детските наказания?

наказание дете

Не е лесно да бъдем родители и да вземем най-правилното решение как да постъпим, ако искаме да научим детето да спазва правила, т.е да бъде дисциплинирано. Разбира се, можем да изберем между няколко типа поведение:

– Да бъдем много либерални и да оставим детето само да се развива без изисквания от наша страна.

– Да следим за поведението на детето толкова стриктно, че да го наказваме за най-малкото нещо.

– Да разговаряме с детето твърдо за неговото провинение, но с обич и търпение.

Най-добрият вариант е третият, но ако все пак не помогнат нашите молби и разговори, често прибягваме до последното според нас средство – наказанията.

Какви наказания най-често налагат родителите?

Всеки родител решава сам какви наказания да наложи и каква да бъде тяхната продължителност.

  • 1.Словесни упреци и нападки, отправени с висок тон.
  • 2.Физически наказания.
  • 3.Лишаване от някакво удоволствие.
  • 4.Ограничаване на свободата на движение.
  • 5.Игнориране чрез мълчание и общуване.
  • 6.Изпълнение на определена дейност.
  • 7.Изолация в друга стая.

Постига ли се ефект от детските наказания?

Най-малко ефективно е телесното наказание. То издава безсилието ни като родители да се справим с проблема. И колкото после да се оправдаваме пред себе си, че от време на време шамарът е наложителен, постигнатия от нас ефект е само временен. Известно е, че има връзка между физическите наказания и агресивното поведение на по-късен етап.

Не само физическите наказания, но и останалите учат децата, че ако не спазват правилата, това ще има лоши последици за тях. Но в крайна сметка съвсем не е сигурно, че точно наказанието ще научи детето да бъде отговорно и да се съобразява с другите.

Не особено ефективни и често водещи до негативни последици за емоционалното състояние са и наказания като:

– гневните упреци и нападки, защото детето може да стане неуверено и да изпитва чувство за безполезност;

– лишаването от играчка, компютър, сладки и др. удоволствия, ако не бъде дозирано, може да доведе до чувство за безнадеждност;

– стоенето в ъгъла или изолиране в друга стая може да направи детето напълно покорно и несамостоятелно;

– игнорирането с мълчание и липса на общуване е възможно да предизвика тревожност, несигурност и страх;

– изпълнението на някаква дейност, ако е често използвано, води до покорство и пасивност.

Да накажем детето ефективно и без да нанасяме вреда, е трудно, а понякога напълно излишно, защото всяко едно наказание важи само за предотвратяване на неподходящото поведение и предизвиква страх.

Все пак като родители трябва да предпочетем правилното възпитание на децата си пред наказанието, колкото и справедливо да е то.

Назад
Напред