Разделянето през нощта е една от онези стъпки в родителството, които идват с леко притеснение, доза вина и хиляди въпроси. Темата кога детето да започне да спи в отделна стая сякаш винаги е обгърната с много емоции – едни казват „колкото по-рано, толкова по-добре“, други вярват, че трябва да се чака, докато детето само изяви желание. Истината е, че няма универсална възраст, а по-скоро правилен момент, който е различен за всяко семейство. Като специалист и майка, знам колко е важно да има спокойствие, подкрепа и разбиране в този процес, без натиск и без чувство за провал, ако нещата не се получат веднага.
Много родители започват да се замислят за отделна стая след първата година на бебето. Това често е моментът, в който сънят става по-устойчив, ритъмът е сравнително установен и физическата близост вече не е така необходима. Но тук идва важното – това не значи, че непременно трябва да се премине към отделна стая точно тогава. Ако усещате, че детето все още има нужда от вас наблизо, ако ви е трудно да се разделите вечер или ако вие самите не се чувствате готови, значи моментът още не е дошъл. И това е напълно нормално.
Отделната стая може да бъде хубаво начало за по-голяма самостоятелност, но трябва да върви ръка за ръка с увереност и сигурност – както у детето, така и у вас. Затова е добре да се гледа не само календарът, а и емоционалната зрялост на детето. Може би сте забелязали, че то започва да се интересува от собственото си пространство, играе си по-дълго само, има нужда от уединение. Това са сигнали, че вероятно би се чувствало добре да има свое кътче за сън. Друг път пък решението идва отвън – ново бебе, местене, липса на място – и в тези случаи е важно преходът да бъде плавен и изпълнен с разбиране.
Добре е да подходите внимателно – да представите идеята като нещо вълнуващо, да включите детето в избора на чаршафи, лампа или играчки за новата стая. Познатите предмети и ритуали за заспиване също дават много сигурност. Не е нужно да се прави голяма драма от преместването – може да започнете с дневния сън в отделната стая или само с част от нощта, като сте на разположение, ако детето се разстрои. Важно е то да знае, че не го изоставяте, а просто му давате възможност да расте.
Също така, не бързайте да махнете веднага вашата подкрепа нощем. Ако се налага да влизате при него няколко пъти на вечер – това е част от процеса. Понякога ще се върнете обратно в една стая, за да си дадете още време. Това не е крачка назад, а признак, че сте чули нуждите на детето. Сигурността не идва от стените на стаята, а от това как се чувства, когато заспива – дали усеща, че сте наблизо, дори и когато не сте в леглото до него.
И не на последно място – внимавайте с външния натиск. Сънят в отделна стая не е мерило за „добро възпитание“ или „успешно родителство“. Някои деца спят самостоятелно от ранна възраст, други – едва след като тръгнат на детска градина. Важното е не кога се случва промяната, а как – с уважение към нуждите, с нежност и търпение. Ако ви е трудно да прецените кога е подходящият момент, не се колебайте да се консултирате със специалист. Понякога само един разговор носи повече яснота, отколкото десет прочетени статии.
Накрая ще кажа това: детето ви ще порасне, ще дойде моментът, когато само ще ви помаха за лека нощ от прага на своята стая. Дотогава – слушайте сърцето си, познавате го най-добре.