Когато станах майка, сякаш всичко се завъртя около бебето, после около дома, а после и около всички други, само не и около мен. Всеки ден минаваше в готвене, чистене, пране, безкрайно успокояване на плач, после игри, после задачки от училище. В един момент се улових, че ако някой ме попита какво обичам да правя, нямаше да мога да отговоря. Бях забравила коя съм извън ролята на „майка“ и „съпруга“. Това осъзнаване ме стресна и ме накара да си задам въпроса: „Ами ако така минават годините и аз се изгубя напълно?“
Истината е, че никой няма да дойде и да каже „Ето ти два часа за себе си, наслади им се“. Трябва сама да си взема това време. И беше трудно, защото първо изпитвах вина. Все едно, ако се отделя за малко, изоставям децата или не съм достатъчно отдадена. Но постепенно разбрах, че когато аз съм добре, когато имам време да си поема дъх, тогава и те имат по-усмихната, по-спокойна и по-щастлива майка. А това е безценно.
Малките паузи, които правят чудеса
В началото не ставаше дума за часове време, а за малки късчета. Пет минути с чаша кафе на терасата, докато децата рисуват. Десет минути вечер с книга, вместо да заспя със скролване в телефона. Или просто да си позволя да затворя вратата на банята и да си пусна любимата музика, докато се къпя. Тези дребни моменти ми помогнаха да си спомня, че аз съществувам като отделен човек, със свои нужди и желания.
После започнах да си давам по-големи подаръци от време. Да изляза сама на разходка, без количка и без списък със задачи. Да отида на йога час или просто да се срещна с приятелка. В началото ми беше трудно да кажа вкъщи „Сега аз излизам“, но с времето и семейството свикна, че това е нормално. Даже децата вече понякога сами ми казват: „Мамо, иди да си починеш“. И се усмихвам, защото знам, че съм им дала пример – че грижата за себе си е важна, колкото и грижата за другите.
Как да се научиш да казваш „да“ на себе си
Майчинството те учи да даваш постоянно – време, енергия, внимание, обич. Но ако даваш непрекъснато, без да се зареждаш, идва момент, в който се чувстваш празна. Аз го усетих като умора, раздразнителност и дори липса на желание за нещата, които преди ме радваха. И тогава разбрах, че трябва да се науча да казвам „да“ на себе си. Не „може би утре“, не „когато всичко свърша“, а днес, сега.
Не говоря за големи неща – не е нужно да замина сама на почивка или да си купя нещо скъпо. Понякога „да“ за себе си е просто да си легна по-рано и да оставя прането за утре. Или да поръчам пица вместо да готвя, за да имам половин час да си боядисам ноктите. А друг път е да кажа на съпруга си: „Тази неделя ти си с децата, аз отивам на кино“.
Колкото повече започнах да си позволявам такива малки „да“, толкова повече усетих, че връщам себе си. Че отново имам енергия, че се смея по-често, че се радвам на дребните неща. И това промени не само мен, а и атмосферата у дома.
Да си майка и жена едновременно
Едно от най-трудните неща беше да приема, че не е нужно да избирам между това да съм добра майка и да съм щастлива жена. Двете вървят заедно. Ако съм изтощена и угрижена, децата усещат. Ако съм усмихната и спокойна, те също се чувстват по-сигурни. И тогава разбрах, че времето за себе си не е егоизъм, а инвестиция в семейството.
Сега гледам на тези малки моменти като на глътка въздух. Понякога това е чаша вино на терасата вечер, друг път е ново хоби или просто кратка разходка сама. И знаеш ли, точно в тези мигове усещам, че отново съм аз – същата, която обичаше да чете, да танцува, да мечтае, само че сега съм още по-силна, защото нося в себе си и опита на майчинството.