Помня точно момента, в който разбрах, че съм бременна, а на следващия ден трябваше да водя важна среща в офиса, с усмивка на лице и без да давам вид, че ми се гади от всяко движение. В първите месеци всичко изглеждаше като нещо, което мога да овладея. Все си казвах: „Ще се справя, милиони жени работят, докато са бременни.“ Да, ама никой не ти казва колко е изтощително това на практика, особено ако се опитваш да бъдеш и отговорна, и спокойна, и в крак с всички срокове, докато тялотo ти има нуждата от почивка.
Имаш усещането, че никой не забелязва през какво минаваш. Или ако го забележат, го подценяват. Около теб хората очакват същото темпо, същата енергия, същата отдаденост, все едно нищо не се е променило. Само че за теб всичко е различно. Уморяваш се по-бързо, концентрацията ти понякога е на ниво златна рибка, а обядът, който всички поръчват, ти мирише ужасно. А най-неприятното е, че понякога се чувстваш виновна. Виновна, че не си толкова продуктивна. Че искаш да си тръгнеш по-рано. Че си взела болничен. Че не можеш да отидеш на тиймбилдинга, защото единственото, за което копнееш, е да се прибереш и да легнеш.
При мен дойде момент, в който осъзнах, че не мога да продължавам със същото темпо, без да платя цена – и физически, и емоционално. Започнах да обръщам повече внимание на сигналите, които тялото ми ми даваше. Не беше лесно, защото дълго време си бях изграждала имидж на човек, който винаги поема отговорност, който никога не отказва задача, който остава до късно, за да довърши нещо. Но това бях преди. Сега вече имаше друг приоритет и това, че той не се вижда отвън, не значи, че не е реален.
Научих се да казвам „не“ – с уважение, но твърдо. Да не се чувствам длъжна да се доказвам всеки ден, защото вече не беше нужно. Има нещо много освобождаващо в това да приемеш, че си човек, който има нужди, граници и права. Това не те прави слаба, а смела. А и никой няма да дойде да ти даде правото на почивка – трябва сама да си го вземеш. Мина време, докато се освободя от усещането, че съм длъжна да „наваксвам“ за това, че съм бременна. Истината е, че не дължиш на никого обяснение, когато се грижиш за себе си и за детето си.
Разбира се, има работни места, в които няма разбиране, в които никой не ти предлага възможност за гъвкав график или за повече почивки. И тогава изборът става още по-труден – или се пречупваш, или си тръгваш. Аз лично преминах през период на вътрешна борба. Стоях до късно, докато вече не можех да стоя права. Плачех вечер, защото чувствах, че не се справям. А после започнах да си давам разрешение да се провалям. Да закъснея. Да кажа, че не мога. И, колкото и странно да звучи, тогава започнах да се чувствам по-силна.
Един от най-важните уроци беше да не се сравнявам с другите. Колежката ми, която изкара бременността си почти без симптоми и работеше до последната седмица, не беше мярка за това какво трябва да правя аз. Всеки организъм, всяка бременност е различна. Ако на теб ти е трудно, това не те прави по-малко способна или по-малко подготвена за майчинството. Просто показва, че тялото ти има нужда от внимание.
Най-хубавото е, че когато започнеш да се грижиш за себе си, някак и работата става по-поносима. Не изведнъж, не магически, но започваш да усещаш, че имаш контрол. Че дори когато не можеш да промениш шефа си или очакванията на колегите, можеш да промениш отношението си към себе си. Можеш да спреш с вината. Да си кажеш: „Добре се справяш. И това е достатъчно.“
Сега, когато вече гледам назад, се гордея, че не се отказах от себе си. Че не се изгубих напълно в работата, нито в страха, че не съм достатъчна. И ако има нещо, което бих искала да кажа на всяка жена, която се опитва да бъде всичко наведнъж по време на бременността – то е, че няма нищо по-важно от това да си позволиш да бъдеш нежна със себе си. Защото в този момент, повече от всякога, го заслужаваш.