Когато синът ми се роди, светът ми се преобърна из основи. Беше най-прекрасният миг в живота ми, но и момент, изпълнен с много въпроси и тревоги. Като нова майка прекарвах часове, наблюдавайки всяко негово движение, дишане и най-вече кожата му. Кожата на бебето е толкова крехка и деликатна, че всяка промяна ми се струваше тревожен сигнал. Затова когато забелязах първите червени петна по бузките му, изпаднах в паника. Първоначално мислех, че това е някаква реакция към новата среда или дрехите, но с времето петната не само че не изчезваха, а се разрастваха и започваха да сърбят.
Педиатърът, с когото се консултирах веднага, постави диагноза – бебешка екзема. Обясни ми, че това е често срещано кожно състояние при кърмачета, което може да бъде упорито, но с правилната грижа може да се контролира. Той ми препоръча овлажняващ крем и посъветва да намаля честотата на къпане, за да не изсушавам допълнително кожата му. Макар да ми обясни, че това състояние обикновено отминава с времето, аз не можех да се успокоя. Виждах как той се опитва да се почесва, как неспокойно спи и как страда.
С течение на времето обривът се разпространи. Появи се не само по бузите, но и в сгъвките на лактите и коленете, зад ушичките и на други места по тялото. Кожата му ставаше червена, суха и грапава. Този процес ме караше да се чувствам безпомощна, защото въпреки моите грижи и усилия не успявах да облекча сърбежа и дискомфорта му. Започнах да търся решения на всякъде – четях форуми, разговарях с други майки, опитвах различни продукти.
Първоначално заложих на натурални масла – кокосово, масло от ший, невен. Те донякъде омекотяваха кожата му и намаляваха зачервяването, но ефектът бе краткотраен. В същото време се научих да избягвам всякакви парфюмирани продукти, ароматизатори и агресивни препарати. Смених дрешките му с такива от 100% органичен памук и измивах с хипоалергенни перилни препарати. Тези промени донесоха известен напредък, но екземата продължаваше да бъде упорита.
Когато синът ми получи инфекция вследствие на надраскването, педиатърът ми предписа антибиотик и кортикостероиден крем. Те овладяха възпалението бързо, но аз изпитвах притеснение заради страничните ефекти от тези медикаменти. Сигурна бях, че трябва да потърся и други начини да се справим с проблема по-безопасно и устойчиво.
Тогава започнах да водя дневник – записвах всичко, което хапвам (защото все още кърмех), кога използвам какви козметични продукти и какви дрехи носи синът ми. Внимателното наблюдение ми помогна да открия връзки, които преди не забелязвах. Оказа се, че при консумация на млечни продукти обривът се влошаваше значително. Когато ги изключих от храната си, кожата на му започна да се подобрява видимо.
Освен храната, промених и рутината за баня. Започнах да къпя Алекс само 2-3 пъти седмично, като използвах само хладка вода или овесени вани, които успокояват кожата. След всяко къпане овлажнявах кожата му в рамките на пет минути с овлажняващ крем, който не съдържа алкохол, парабени или аромати. Това се оказа ключова промяна – овлажняването веднага след банята спомага да се запази влагата и да се предотврати изсушаването на кожата.
През месеци на опити и грешки научих да разпознавам ранните признаци на обостряне – сухота, леко зачервяване, раздразнена кожа. Вместо да чакам да се появят силни обриви, веднага започвах интензивна грижа и внимавах с храната и околната среда. Постепенно успях да намаля честотата на кризите и кожата на синът ми започна да се възстановява.
Сега, когато той е почти на две години, кожата му е значително по-здрава и по-устойчива. Все още има моменти на раздразнение, особено в студените месеци или при стрес, но вече знам как да реагирам. Научих се да бъда търпелива и наблюдателна, да следя сигналите на тялото му и да действам превантивно. Най-важното е, че вече не се чувствам безсилна и се справям с екземата без паника.
Пътят, който изминахме, беше труден и изпълнен с много тревоги, но и с много уроци. Този опит ме научи не само как да се грижа за кожата на детето си, но и колко важни са любовта, вниманието и постоянството. Знам, че всеки случай е различен и няма универсална рецепта, но искам да кажа на всяка майка, която се бори с бебешка екзема – не си сама. Потърсете помощ, наблюдавайте детайлите и вярвайте, че с грижа и търпение нещата могат да се подобрят.